Ремонт и лепене на плочки

При използване на силна водна струя (налягане, натиск) трябва да се вземат предвид няколко неща:
Водата не бива да се концентрира на едно място дълго, защото е възможно да се повреди материала.
Вода, съдържаща абразивни частици, не трябва да се пръска по повърхността на плочките.
Ако използвате въртяща почистваща машина, то скоростта на въртене не трябва да надвишава 450 оборота/мин и четките трябва да са гъвкави. Не се препоръчва използването на почистващи подложки. Машината не трябва да работи дълго време на едно и също място.

Добре е да се запълва със залепващ материал целият обем между плочката и стената/пода. Така се избягва счупването на ръбове и ъгли при концентриран натиск върху тях.

Различната износоустойчивост на фаянса и теракота предопределя приложението на плочките в зависимост от вида им. Поради по-ниската си водопоглъщаемост е възможно теракотата да бъде налепена на долната част от стената (тип цокъл).

Плочките се поставят последователно. Работи се едновременно на малка площ (препоръчително 1 м2).

Повърхността за облицоване трябва да е чиста, гладка, без прах и да не е зацапана с мазни вещества.

Вече има лепила, които позволяват подобно лепене. Но преди да започнете, важно е да знаете лепенето на плочки върху плочки, най-вече на стена, крие известен риск. Ако старите плочки са залепени на вароциментова мазилка за основа, това може да създаде проблеми. Ако мазилката е стара или старите плочки не са добре залепени, след време ще се получи леко „издуване”, защото изветрялата мазилка не може да издържи теглото на старите и новите плочки.  Ако все пак решите да лепите плочки върху плочки, знайте, че най-добре плочките да се залепят до тавана.

Задължително се оставя разстояние между плочките (фуги). То трябва да е минимум 2 мм.