Най-близкия магазин до вас: Вижте всички магазини
Нашите магазини Телефон на клиента 0700 15 015

от фасадата до банята ®

Поставяне на теракот - къде и как?

04.11.17

Сподели:

Керамиката участва в живота на хората още от древните цивилизации. По нашите земи също могат да се видят едни от най-добрите образци от миналото, останали от богатите култури на траки, римляни и византийци. Най-добрите им традиции в тази област са възприети и обогатени още в Първото българско царство. Причина за това керамиката да запази своето място в ежедневието на хората са нейните незаменими качества, а именно това, че е естествен материал, съставена е от различни видове глини, каолин и др. Друго предимство на този материал, че е изключително здрав и и по тази причина запазва вида си с години, лесен  е за поддръжка и според може да има дори нулева степен на водопропускваемост.

Съвременните технологии за производство на различните видове керамика са се развили много, но основата остава една и съща - естествена земна маса - пресована в определена форма, декорирана и изпечена.

Теракотът е един от най- често използваните керамики за вътрешна употреба. И понеже  много хора решават да поставят плочките си сами с цел да спестят пари, днес ще повече внимание на това, на какви подробности да наблегнете при поставянето на теракот и къде е най- подходящо да бъде поставен.

Как да подготвим основата?

Преди всичко основата, където ще полагате плочките, трябва да е добре изсъхнала. Понякога това може да отнеме и до 3 месеца (при новопостроените сгради). Бетоновите основи например, имат нужда от поне 90 дни, за да се напълно готови да бъдат покрити с плочки.  Здравината на основата също е много важна за качеството на поставянето. Ако ще слагаме новите плочки върху някакво друго покритие, трябва добре да преценим дали всичко е здраво. Например, при стари покрития от плочки или керамика направете проверката посредством почукване. Отстранете всяка плочка, която бие на кухо. При стари покрития от боя направете проверката с помощта на остър инструмент. Нанесете 10-тина успоредни хоризонтални черти и ги пресечете със същия брой вертикални черти. Разстоянието между чертите трябва да бъде около 2 мм. Боята е подходяща за покриване с плочки, ако поне 80% от получените квадратчета останат здраво свързани към основата и не паднат. Ако процентът е по-голям – отстранете цялата боя.

Ако основата върху, която ще полагате плочки е неустойчива е необходимо да я укрепите и тя  да не поддава на натиск. Това са например дървени подове, прегради от гипс картон и др. При такива основи се получават вибрации, които в последствие могат да разрушат облицовката.

 

Къде можем да поставим теракот?

Като за начало ще започнем с това, че мястото където ще поставяте плочки от теракот трябва да бъде много добре почистено. Освен това не се допускат неравности и в такъв случай е необходимо да се направи замазка на пода. Всъщност правилната замазка преди полагането на плочките е от съществено значение за разхода на материали и дълготрайността на покритието. То дава гаранция, че керамичното покритие ще запази красотата си и ще изпълнява правилно функциите си във времето.

Теракота може да се лепи директно и върху старата мозайка. За това обаче има няколко подробности, на които  трябва да се обърна внимание. Имайте предвид, че тук се изисква употребата на професионални лепила, които са подходящи за залепването на плочки върху стара мозайка, тъй като непорьозните основи, като мозайката, не позволяват проникването на лепило.  След като сте почистили и обезпрашили добре мозайката, върху която ще лепите трябва да запълните кухините с ремонтен разтвор и да изчакате до пълното му изсъхване. След това идва ред на грундирането. При гланцовите и трудно попиващи основи съществува риск от отлепване на покритието, поради слабата връзка на лепилото с основата, затова трябва да обърнете специално внимание на лепилото, което ще използвате. Трябва да изчакате около 4 часа грундът да изсъхне напълно. След  като започнете с реденото на плочките и положите плочата върху пласта лепило и с лек натиск я приплъзнете на точното ѝ място. С помощта на гумен чук можете да фиксирате добре плочката и да отстраните образували се мехури или кухини. След фугирането изчаквате плочките да изсъхнат добре, като се препоръчва да изчакате 24 часа след фугиране, за да стъпвате върху тях и около 14 дена преди да започнете да натоварвате пода с тежки предмети, като мебели.

Много често хората лепят новите теракотени плочки директно върху старите, за да си спестят трудоемкото и скъпо къртене и трудното и бавно почистване. Освен това при премахването на старото покритие се поврежда основата, което допълнително ще оскъпи целия процес.  И тук, както и при мозайката, основата е непорьозна, което означава, че стандартните циментови лепила няма да Ви свършат работа. Много важно при полагането на нови плочки върху стари е да проверите добре дали някъде има повредени стари плочки. Това става с почукване с чукче и в случай, че попаднете на кухо място, трябва да отстраните плочката. След това следва познатата процедура - почистване и обезпрашаване на повърхността. Отново трябва да грундирате пода  и да изчакате да изсъхне. Определете разположението на фугите в настилката, предвиждайки деформационна фуга с ширина 8 -10 мм на всеки 6-8 м. – Може да използвате готови профили за оформянето на деформационните фуги, но ги нивелирайте така, че да не стърчат над повърхността на плочите. И тук следващите стъпки са, както при полагането върху мозайката.

 

Методи за лепене

Методите за лепене на плочки са два - дебелослойно и тънкослойно.

Дебелослойното лепене, като цяло е остарял метод и при него характерното е, че плочките се лепят върху "легло" от лепилен разтвор. Предимството тук е, че могат да бъдат изравнени неравностите по време на самия процес на поставяне на плочките, но негативната страна е, че се изискват изключителни умения за лепене на плочки и много хора не успяват да се справят качествено.

Тънкослойното лепене се налага все повече, особено що се отнася до професионалното лепене на плочки. Тук вече идва изискването основата да бъде абсолютно равна и гладка. Нанасянето на лепилото по тънкослойния метод се извършва с помощта на две работни техники: изтегляне на лепилния разтвор с гладка мистрия, последващо „надиране“ с помощта на назъбена маламашка. Самото назъбване на маламашката има доста важна роля в процеса на лепене на плочки. Посредством правилното дименсиониране на назъбената маламашка се определя съответно и дебелината на лепилния слой. Неговият избор зависи от размера на полаганите плочки и дължината на техния кант.

Редене и фугиране

Преди всичко трябва да започнете с измерването на повърхността, където ще бъдат поставени плочките и оттам да прецените предварително разпределението на теракота. При този тип покрития се гони симетрията и това предварително определяне ще Ви помогне да предотвратите бъдещи несполуки. В повечето случаи помещенията имат чупки и размерите им никога не са кратни на размера на плочките. Това изисква плочките да бъдат рязани и оформяни, както е необходимо.

Когато започнете с полагането, може преди всичко да наредите самите плочки по пода, без да ги лепите, за да се ориентирате как ще изглежда накрая и къде ще има нужда от рязане. При самото лепене започнете от местата, където се слагат цели плочки и карайте към краищата и ъглите, където ще се наложи да режете. Избягвайте колкото е възможно, рязането на плочките на парчета по-малки от половината на размера или в триъгълна форма.

Облицовайки правоъгълен или леко неправилен под, започнете от най-видимата страна и приключете на отсрещната страна с рязане. Ако подът не е правоъгълен и има 2 перпендикулярни страни, започнете полагането от ъгъла, който образуват тези страни.

В случай, че няма такива, започнете полагането от тази страна на пода, където се намира вратата на помещението.

Фугирането, както знаете, също е един съществен процес при полагането на плочки. Изберете фугиращата смес, така че да ви гарантира чистота и хигиенична облицовка. При мокри помещения, като банята,  е добре да изберете хидрофобна фугираща смес, която задържа водата на повърхността и не позволява проникване и попиване. Това освен, че ще Ви предпази от мухъл и плесен, ще задържа фугите Ви чисти за по- дълго време.

Как да фугирате?

След като сте приключили с лепенето, отстранявате кръстчетата за фугите и почиствате много добре плочките от останалото лепило, като внимавате да не напълните фугите с вода. С диагонални движения нанесете фугиращата смес под наклон 45° спрямо плочките. За да е по- равномерно нанасянето, може да използване гумена шпатолка или гумена маламашка. След това трябва да отстраните остатъка от фугираща смес с диагонално движение с наклон от 90°. Накрая почистете с влажна кърпа или парцал.

Много домакинства се оплакват от разрушаване на фугите. Това се дължи на агресивните почистващи препарати. Освен разрушаване се забелязва и промяна на цвета на самите фуги. Това може да бъде избегнато, като изберете устойчиви на химически вещества фугиращи смеси.

 

Проблеми, които могат да възникнат при неправилен избор на лепило и грешна технология на поставяне.

-          Повреди от натоварването: къс живот на новата облицовка, счупване и/или отлепяне на плочки, бърза смяна цвета на фугите.

-          Повреди от падането на тежки предмети - при неправилно инсталиране и образували се кухини, падане на тежък предмет може да пукне или дори счупи плочка.

-          Повреди при почистване - при неправилно третиране на плочките с често и много агресивни препарати може да се повреди покритието им.

Преди да поставите плочките е добре да съобразите всички тези подробности и в случай, че се съмнявате в опита и способностите си да се обърнете към професионалист.

Сподели: