Какво е добре да знаем при избора на огледало за банята

15.09.2015

     Още от най-ранни исторически епохи, хората винаги са обожавали и са се стремили към отраженията. Известен е митът за Нарцис, който е бил омагьосан от собственото си отражение. Огледалата са използвани като символ на отвъдното, като магически и трансцедентални предмети в не един мит. Днес огледалата отдавна са еволюирали от полирани метални плоскости до прозрачни стъклени повърхности. Разпространени са в интериорния дизайн още от седемнайсети век, като започват да се появяват най-вече при автомобилите, в лоби баровете на луксозните хотели и в артистични домове на знаменитости и аристократи. Като елемент на обзавеждането за банята огледалата навлизат относително късно, но пък днес това е тяхно неизменно място във всеки дом. В съвремието огледалата се използват най-вече с практически цели, първо, свързани с нашия външен вид, с цел да виждаме пътя зад нас, докато шофираме, огледала обикновено покриват небостъргачите, те могат и да бъдат част от научен инвентар, като лазери и микроскопи, например.

      Природата на модерните огледала не е особено различна от тази на водата в един басейн. Когато светлината докосне каквато и да било повърхност, част от нея се отразява. Огледалата представляват гладка повърхност с лъскава, тъмна задна част, която позволява отражението да бъде по-отчетливо. Водата отразява добре, стъклото само по себе си не е отразител, без да има тъмна основа, а най-добре отразява металът. Съществуват две основни понятия, когато се говори за качеството на огледалата: степента на отразяване или количеството светлина, което рикошира от повърхността, както и дифузивността на повърхността – посоката, в която бива отразена светлината и доколко тя се разпръсква. Тези две величини рядко имат прекалено различни стойности, което превръща голяма част от отразяващите повърхности в сходни.

     Огледалата, създадени от човешка ръка съществуват от древни времена. Първите огледала са били най-често метални листи, полирани и използвани предимно от управляващите династии и аристокрацията. Те не само определяли външния вид на помещенията, но и били символ на величие, обожание и използвани като част от култа към владетеля.

     Осребряване се нарича процесът на покриване на гърба на огледалото с разтопено сребро. Тази техника е позната на човечеството от Средновековието. Стъклото, използвано за въпросните ранни огледала, често е било неравно и създавало деформации в отраженията. В някои особено тежки случаи са открити огледала, чиито отражения наподобяват тези  на огледалата в съвременните увеселителни паркове. Съвременното стъклопроизводство и металургични технологии  правят възможна изработката на стъкло с перфектна повърхност, която значително подобрява визията на отражението. Все пак от качеството на огледалото зависи от материалите и времето, прекарано за изработката му. Набързо изработено огледалце за дамска чанта може силно да деформира изображенията, докато едно качествено огледало за баня да няма абсолютно никакво изменение от реалния образ. Огледалата, използвани за научни цели, също са известни с това, че не допускат никакви неточности в отражението.

     Материалите, от които е изработено едно огледало, могат крайно да изменят качеството му. Светлината се отразява най-добре от недифузивни повърхности, които са гладки и непрозрачни. Какъвто и да било недостатък по тези параметри би причинил по-ниската ефективност на огледалото. По-новите тенденции в производството на огледала клонят към крайно изглаждане на огледалната повърхност, както и нанасянето на металния гръб на огледалото с максимална равномерност. В следствие на грешки при изглаждането или изливането на гърба някои огледала отразяват по-тънък или по-обемен образ. Възможно е също така яркостта на образа да бъде засегната, ако на места металното покритие е по-тънко. Така се произвеждат и непрозрачните огледала, при които хората зад самото огледалото могат да видят човека, който се оглежда.

Кои са основните материали, които съставят огледалата днес?

      Стъклото е основният компонент на огледалото, той е така нареченият слаб рефлектор. Отразява едва около 4% от светлината, която го достига, но пък то придава еднообразността и гладкостта на образа. Качество, което металът не притежава. Това ще рече, че стъклото има изключително малки и незабележими несъвършенства след полирането. Освен гладкостта, която осигурява, стъклото е универсална повърхност за огледала, тъй като лесно може да му бъде придадена каквато и да е форма. Стъклените плоскости се изработват от силициев двуокис, който се добива или рафинира от пясък. Стъклото, изработено от кристали или силициев двуокис е известно като кондензиран кварц. Съществуват и синтетични стъкла. И в двата случая полученият материал бива разтопен при много висока температура, излят и навит под формата на листи.

     При обзавеждането за баня най-често се използва кондензираният кварц, той има добра издръжливост и се почиства много лесно. Поради тази причина това е и материалът, от който най-често ще намерите изработени съответните модели за баня.